Небето над Лидо още светлее. В тесните улички, които излизат на Рива дели Скиавони гнезди мрак. Надява тъмни маски на източилите се над покривите едри глави на комините. Всеки зид, всяка уличка тук има свое, тайно минало. А иначе и този ден си е един дребен, обезверен делник, затиснат от тъмнината и съзаклятието на сградите, докато е търсил нещо из джобовете си. Делничното тук не означава скучно. В този град всеки ден е празник. Празник за очите! Празник за душата! Венецианците възприемат уличката като част от дома си. Служи им за антре и вестибюл. И за каквото още се сетят. Вървя в теснината между къщите, а двете ми съседки от горния край, които живеят една срещу друга, са изнесли столове пред вратите и си шушукат, допрели глави и колене. Как да мина? Същевременно ми е мило.
За семейни празници съгражданите ми изнасят маси и столове на брега на канала. Започват празненството си пред погледите на цял свят, който се точи на пъстра лента покрай тях и гледа лакомо в чиниите им. Има това право. Те имат също право – у дома си са.
На всичкото отгоре, прадедите ни буквално са отвоювали този дом от водната стихия. Борили сме се и продължаваме да се борим за този непостоянен уют. Затова улицата във Венеция е много по-интимно място от всичко, което може да се срещне из другите градове на света. Тя е продължение на дома. Част от него. И помните ли още какво? Да, така е – тя е едно от Продълженията на Душата!
Това впечатление идва не само от прането, проснато да съхне в тесните пролуки между сградите. То се усмихва от прозорците, обрасли в цветя, от кафезите с канарчета, разноцветните фигурки, въртележки и ленти, от стола или шкафчето, изнесени пред вратата или шарената детска тротонетка, които създават онази атмосфера на доброжелателност и интимност, които обземат всеки, едва промъкнал се покрай тях. Отворените врати и капаците на прозорци позволяват на минувача да провре любопитния си поглед в жилищата, да чуе музиката и мелодията на гласовете, които се носят от тях или да усети тръпчивите, екзотични аромати на кухнята – дафинов лист, индийско орехче, босилек, розмарин, които заедно с другите, които остават тайна, допълват цялата тази картина, с която душите ни излизат от домовете си и шепнат, допрели глави и колене.
