venice

У дома

2009-07-08T09:34:00.004+03:00

Небето над Лидо още светлее. В тесните улички, които излизат на Рива дели Скиавони гнезди мрак. Надява тъмни маски на източилите се над покривите едри глави на комините. Всеки зид, всяка уличка тук има свое, тайно минало. А иначе и този ден си е един дребен, обезверен делник, затиснат от тъмнината и съзаклятието на сградите, докато е търсил нещо из джобовете си. Делничното тук не означава скучно. В този град всеки ден е празник. Празник за очите! Празник за душата! Венецианците възприемат уличката като част от дома си. Служи им за антре и вестибюл. И за каквото още се сетят. Вървя в теснината между къщите, а двете ми съседки от горния край, които живеят една срещу друга, са изнесли столове пред вратите и си шушукат, допрели глави и колене. Как да мина? Същевременно ми е мило.

За семейни празници съгражданите ми изнасят маси и столове на брега на канала. Започват празненството си пред погледите на цял свят, който се точи на пъстра лента покрай тях и гледа лакомо в чиниите им. Има това право. Те имат също право – у дома си са.

На всичкото отгоре, прадедите ни буквално са отвоювали този дом от водната стихия. Борили сме се и продължаваме да се борим за този непостоянен уют. Затова улицата във Венеция е много по-интимно място от всичко, което може да се срещне из другите градове на света. Тя е продължение на дома. Част от него. И помните ли още какво? Да, така е – тя е едно от Продълженията на Душата!

Това впечатление идва не само от прането, проснато да съхне в тесните пролуки между сградите. То се усмихва от прозорците, обрасли в цветя, от кафезите с канарчета, разноцветните фигурки, въртележки и ленти, от стола или шкафчето, изнесени пред вратата или шарената детска тротонетка, които създават онази атмосфера на доброжелателност и интимност, които обземат всеки, едва промъкнал се покрай тях. Отворените врати и капаците на прозорци позволяват на минувача да провре любопитния си поглед в жилищата, да чуе музиката и мелодията на гласовете, които се носят от тях или да усети тръпчивите, екзотични аромати на кухнята – дафинов лист, индийско орехче, босилек, розмарин, които заедно с другите, които остават тайна, допълват цялата тази картина, с която душите ни излизат от домовете си и шепнат, допрели глави и колене.

2007-06-14T13:27:00.001+03:00

2007-06-14T13:25:00.001+03:00

стени

2007-05-14T03:45:00.000+03:00

Zona delle Carampane

2007-05-11T02:45:00.000+03:00

Зоната на Карампаните

Този иначе невзрачен, но известен на по-честите посетители на Венеция район, се намира в Сан Касиано. Там се събират два от сестиерите (“шестините”) на Венеция: Санта Кроче и Сан Поло – Светия Кръст и Свети Павел.

Намира се сред плетеницата от улички и канали, близо до известния и най-стар мост на Венеция – Риалто. Карампани са проститутките, на които през петнадесети век било разпоредено да живеят там. Те надничали или стоели голи на прозорците, за да привличат клиенти. Оттам идва и името на моста с най-добра гледка – Понте делле Тетте (Мостът на циците).

През 1509 година във Венеция е имало точно 11.654 карампани.

Интересно и достойно за размисъл е, че властта ту е била строга с проституцията, ту я е поощрявала - особено в случаите с разрастване на содомията (разб. най-вече хомосексуализмът) и хазартните игри.

2007-05-11T02:13:00.001+03:00

PROCESSI A VENEZIA CONTRO I SODOMITI

2007-05-11T02:02:00.000+03:00

Процесите срещу содомити във Венеция

1348

Република Венеция:

...........................................

Синьори ди Ноте (Signori di Notte) залавят Пиетро от Ферара и Джакомело от Болоня да делят леглото – нещо съвсем не необичайно за Венеция.

В оригинала е написано “Венеция по онова време”, което пропускам, без от това да страда истината. Двамата били наказани с цялата жестокост на закона – изгорени били живи между колоните на Пиацетата.

Вероятно венецианците свързват това иначе така красиво място с изпълнението на екзекуции в миналото, защото и досега съществува поверие, че минаването между колоните носи нещастие.

Миговете Венеция

2007-05-11T01:42:00.000+03:00

Мрачните тесни улички, окъртените входове, съсипаните от времето, крепящи се една друга къщи-старици, сводовете, пред които трябва да се наведеш, за да преминеш, придават атмосфера на метафизичния спектакъл.
Героите на тази комедия дел арте, отегчени от неразбирането на публиката или безразлични към оценката й, са свалили костюмите и грима си, оставяйки я да гадае за истинските причини за тази, само приличаща на доверие, интимност.
Това не е разкриване. Нито подканяща към близост откритост. Затворените с тежки капаци очи на къщите напомнят това на умиления при вида на вечното пране и изложените на показ детайли на ежедневието, пришълец.
Дори и в летаргично уединение, чудовищата на модерността могат да бъдат забелязани и тук, понякога само за миг преди да потънат отново в мрака на средновековните си усои.
Това, което радва окото, но тревожи мисленето, са руините. Мълчаливите свидетели на неспособността за ново начало.
Животът на венецианеца днес е паразитиране върху тленните останки на несправедливото, но креативно време на дожите.
Хармонията, която завладява допуснатия в сърцето на Тайната е драма и маскарад едновременно.

Ключът за разбиране на Венеция в йерархията на времето и в пространството на Властта е в съжителството на днешната й съдба с миналото. Подсилено от отсъствието на видимост. Виждат се повърхностите. На водата, на лодката, маската, двореца... Какво се крие под тях няма да видиш, нито ще ти кажат. Ако се интересуваш да разбереш – няма да те спрат, но достигането и до най-невзрачната подробност, ще е като четене на ситно изписан текст на латински и то при светлината на кандило. В най-добрия случай – на свещ. Моля, заповядайте, четете...

Осмислянето на съдбата не като “очакване”, а като спомен. Заедно с парадокса, че този спомен помага да видим повторения в хаоса на бъдещите е тревожна. Подсилена от отсъствието на видимост.
Алегориите и метафорите присъстват тук необезпокоявани от бързината. Не ги отминавай с безразличие, дори да не можеш да ги тълкуваш правилно! От едно произлиза друго, плъзга се в съседството на трето, за да се върне отново там, откъдето е тръгнало. Но не същото, а вече променено. Като теб!
Нищо не е същото!
От Черната Дева (Света Анна) произлиза Бялата Дева.
До нея Смъртта. По-нататък Дракона. И над тях Детето.
Другата религиозна алегория, заради която трябва да благодарим повече на алхимиците: Универсалният Дух, символизиран от гълъба, който се превъплъщава в Черната Дева.
Така дава вид и образ на Светещата Звезда.
На Мария, Зорницата, създателка на Херметичното Дете - il Lapis, Камъкът.
Ето как се стига до Иисус, който ще бъде наречен Христос, Божественият човек, победител в херметичните битки.
Тук, без да се познават принципите на Кабалата и нейните символи трудно могат да бъдат открити връзките и градивното начало.
Принципите на Подреденост и Смисъла на Съзиданието.
Дори в най-ранните културно-религиозни и натурфилософски свидетелства в ориенталски или юдео-християнски контекст винаги е било обръщано специално внимание на тези теми.
Една от тях е и тази за свободата. Формулирана модерно от Кант. Да мислиш свободно, според разбиранията си. Да разполагаш със свободата да изразяваш свободно мисълта си.
За да установим с изненада, че всичко това, макар и в неявен вид, е съществувало вече - не другаде, а при алхимиците.
За да останат извън ограниченията на нечии предписания, те просто са “шифровали” посланията си един към друг. Намерили са път над религиозната цензура по време на опасните години на Средновековието.

"Prega, leggi, leggi, leggi, rileggi, lavora e allora troverai."

Философският камък – един принцип, четири елемента.

Не съществува по-кратко и по-точно обяснение на нашия свят!
Началата, принципите, заповедите могат да бъдат десет или дузина - елементите единствено четири.
Кабалистите се явяват заедно с подновяването на легендата за Вероника. Подобно на алхимиците и те таят в себе си неща, които не биха могли да споделят безнаказано и открито. Не само от религиозни съображения. Всяко време е имало своите догми. Чистота на традициите и блюстителите й. Така е и днес.
Всеки, който подхвърли неконвенционална мисъл, рискува да застане на прицел.

Да стане обект на недоверие, присмех или открити нападки.
Докажи! - е възможно най-мекото.
А как са могли да докажат мистиците-кабалисти и какво?

Il Ponte Calatrava

2007-05-09T04:38:00.000+03:00

Venezia, 25 aprile 2007.

Il sindaco di Venezia Massimo Cacciari ha spiegato ieri che per il ponte di Calatrava sono sorti altri problemi sulla tenuta delle rive. Dopo 11 anni di infiniti rinvii il quarto ponte sul Canal Grande non è ancora a posto, i costi sono lievitati da 2 a 6,5 milioni e le perizie si sono moltiplicate.

Il lavoro del prof. Giorgio Romaro, che sta simulando in cantiere la posa del ponte (finirà entro giugno), evidenzia che le spalle del ponte subiranno una spinta di 1.500 tonnellate ciascuna al momento della posa. Poggiano però sul fango e serviranno quindi 16 martinetti per bloccare la struttura (con costi aggiuntivi di un milione e 200mila euro). Il sindaco, nel difendere il progetto, ha duramente criticato la legge che obbliga a scegliere le imprese solo sulla base dei ribassi: «Per quest'opera servivano ditte specializzate».

La struttura metallica è a posto, i problemi potrebbero arrivare dalle rive. Dopo undici anni di paziente attesa e di infiniti dibattiti il quarto ponte sul Canal Grande non è ancora al suo posto, i costi sono lievitati da 2 a 6,5 milioni di euro e le perizie si sono moltiplicate. Ieri il sindaco Massimo Cacciari ha relazionato sull'incontro con il professor Giorgio Romaro, il quale ha il compito di simulare in cantiere la posa del ponte così da ridurre al minimo i rischi e i tempi. Su questi ultimi ormai non ci si sbilancia più, se non per annunciare che il lavoro di Romaro sarà concluso entro giugno. Poi si vedrà. «La struttura in acciaio - ha detto il sindaco - non presenta problemi. Le spalle del ponte (le uniche opere visibili attualmente) subiranno una spinta di 1.500 tonnellate ciascuna al momento della posa e pertanto sarà necessario eseguire una serie complessa di calcoli per avere la totale sicurezza sulla tenuta della struttura. Il problema è che le spalle non possono subire un arretramento superiore ai due centimetri, e poiché esse non poggiano sulla roccia ma sul fango che compone le isole veneziane, occorrerà fronteggiare questa spinta. Romaro ha suggerito l'utilizzo di sedici martinetti che permetteranno anche una manovra di blocco in caso di necessità. Tutto ciò comporterà un costo aggiuntivo di un milione e 200mila euro, già stanziato dalla giunta».

Il sindaco, che ha difeso il progetto, ha poi criticato la legge che obbliga a scegliere le imprese solo sulla base dei ribassi.

Dalla parte opposta invece i vari cittadini intervistati che interpretano il corso degli eventi assai significativo per dimostrare che a Venezia nell'ingranaggio burocratico-amministrativo qualcosa non ha funzionato e tutti a turno vogliono guadagnarci qualcosa. Non importa se in quella stessa area abbiamo notato lavori fatti con i piedi e non ...con un minimo di buonsenso. Ci riferiamo a quella specie di barriera con fili di acciaio che serve da scorrimano sulla scalinata che porta all'imbarcadero di Piazzale Roma.

2007-03-30T05:37:00.000+02:00

Tom Kington in RomeSaturday May 5, 2007

The Guardian

.
Casanova, Lord Byron and Charles Dickens all headed there to sip coffee, and Napoleon was said to have called it "the finest drawing room in Europe". But the millions of tourists descending on St Mark's Square in Venice have by now turned it into an unruly, rubbish-strewn picnic ground, according to city officials.
In an effort to bring some class back to the piazza, plans are afoot to recruit "decorum patrols" this summer to fine and eject from the square visitors who are sunbathing, loitering, snacking or stripping their shirts off in Venice's humid heat.

"St Mark's really is a drawing room, and should be treated as such," said the city councillor with responsibility for tourism and decorum, Augusto Salvadori. "Would you wander around topless at home? We need a drastic intervention."
Officials decided that action had to be taken after the May Day holiday, when they found the square deep in food wrappers, pizza crusts, cans and pigeon excrement. "This morning by the bell tower I slid on a sandwich," business assessor Giuseppe Bortolussi told Corriere della Sera.
Ever since the canal skirting the piazza was filled in 1177 to get it ready for a meeting between Pope Alexander III and Frederick Barbarossa, St Mark's has been the place to catch up in Venice, with the Caffe Florian attracting Proust and Goethe; occupying Austrian troops headed to the Caffe Quadri in the 19th century to find good Turkish coffee.
Arriving with the rumble of wheeled suitcases, today's invaders are more likely to try to peel the clingfilm off a sandwich in the middle of the piazza.
But on-the-spot fines, currently €50 (£34), for eating in St Mark's Square, have been on the books for years, and now the city's officials want the penalties to be increased when the new patrols swing into action to enforce them. For their part, visitors who are caught red handed may point out that bars and cafes in Venice charge astronomical sums for a sit-down snack, forcing them on to the streets to snatch furtive bites.
A simple ham and cheese sandwich and a small espresso coffee runs to €15.70 (£10.75) at Caffe Florian - with another €5.80 tacked on if the orchestra is playing.
But Mr Salvadori is not impressed by such excuses.
"Around the corner from the piazza are the former royal gardens, where everyone is welcome to stop, rest and eat," he said. "Just don't do it in the piazza."

Ние сме героите

2007-03-30T04:59:00.000+02:00

Ще те разберат ли? Повтори казаното с въпроса: Защо?
Пак няма да го разберат, но ще го запомнят.
Човек помни случаите, когато е бил поставян натясно....

Трябва ли да се опитваме да отговаряме на въпросите?
И особено на въпроса “Защо?”.
Много по-важен за човешкото съществуване е въпросът “Дали?”...
Ежедневието ни посреща с едно единствено изискване – да го преосмисляме всеки ден.
Да преосмисляме света и себе си в него. А това не ни харесва. Ние се стремим да запазим сигурността на вчера, да осигурим удоволствията си днес и да дадем храна на мечтите за утре.
Всичко това се бунтува срещу истината с нейните герои и пророци.
Участието в битието ни изморява с противоречията си.
Героите не са пророци. Пророците не са герои. Дали не са лъжци?

Празниците на обществото се заплащат с лични лишения.
Загубата на самостоятелност и автентичност води до малка пластмасова карта с код.
Там е всеки Един. Там е Неговата стойност, която не се измерва в сребърници, а в битове информация. Вече.
Управляващите и опозицията са новите управляващи. Змия, захапала опашката си. Кръговрат на герои, лъжци и пророци – всички еднакво непотребни като потребители и потребени във виртуалния акт на участие в събитията
Не вярваха на герои и на пророци, защото бяха много лъгани.
Вярваха на лъжците!
Героите и пророците, говореха за нещата така, както ги виждаха и чувстваха.
Смятаха, че истината е достатъчна, за да им повярват.
Първите останаха верни на времето си, вторите го бяха изпреварили, а публиката беше предпочела сигурността на миналото.
Уюта на спрелия миг.
Лъжците бяха казали това, което аудиторията искаше да чуе от тях.
При това го бяха направили красиво и убедително.
Не бяха оставили време за размишление, а следователно и за осмисляне на ролята или функциите, които бяха предопределили за публиката.

Бяха създали, обаче, чувството за съществуване на избор, което заедно с размитите граници между стремежи, мечти и илюзии, се оказа достатъчно за заместник на смисъла. Връщането на някои, към действителността на несбъдващото се, ги опустоши с отсъствието на изчистения откъм очаквания оптимизъм, който бяха имали дотогава.

Медитация или сценична постановка? Илюзия или фалшификат? Плод на фикция или паралелно съществуване? Противопоставяне или отказ?

Не е важно “Защо?”. Същественото е “Дали?”...
Дали вашият “Секънд лайф” не е простото решение за вашето безсмъртие?
Колкото повече информация успеете да дадете за себе си – толкова по-истински Аз ще изпратите във Вечността!

Закъснялата модерност на защитата на човешки и граждански права отстъпва място на прагматизма. Героизмът не е най-висшата форма на автентичност. Пророческата дарба няма приложение в стационарни системи.
Единственото, което изглежда приемливо в тамошната перспектива е Лъжата с нейните проповедници, като носител на прогреса в едно царство на абсолютната Истина. Трудностите пред един Лъжец там не се изчерпват с необходимостта от невъобразимо изобретателна фантазия. Лъжата в царството на Истината е метафизика. Недостижимото. Идеалът.
Спонтанността и свежестта на съвременното – всичко се губи на границата с новото измерение, което надхвърля възможностите на човешките представи.
Зрелостта на човечеството не е мярка за развитието на личността.
Героят и пророкът са трогателни в излишността на своето съществуване без модерност.
Без отчитане на особеностите на виртуалната реалност.

Енергията на истинското съществуване вече не е потребна. Вътрешността на Тайната на Битието като производна на Душата, крие всъщност трагедията на Съществуването.
Проблемът за Живота и Смъртта на Героя.
Проблемът за После.
И идеята на Пророка за Секънд Лайф.
Тук не би помогнал никой друг, освен Лъжеца.

И той се хваща на работа като измисля Първия Бог.

2007-03-23T07:04:00.000+02:00

2007-03-23T07:02:00.000+02:00

За мига и вечността

2007-03-23T06:44:00.000+02:00

Какво ни кара да говорим за мига и вечността?
Не познаваме и двете.
Да се живее в мига е толкова невъзможно, колкото и да
се живее вечно.

И все пак изричаме: "О, миг поспри!”.

А “този” миг е отминал, още докато сме помислили за него.
Докато съобщаваме желанието си, са отлетели толкова
много мигове, че думите са загубили смисъла си.

Казваме: “Ще те обичам вечно!”.

Най-близко до обещанието са онези,
които ще спазят изреченото до края на дните си.
И все пак дързостта е забележителна, ако си дадем сметка
за продължителността на човешкия живот?
Сравнена с вечността, тя е несравнимо по-близо до мига.
Миг и вечност са само думи, с които изразяваме безкрайното.
Безкрайно малкото и невъобразимо голямото.

Животът е миг, в който разбираме за вечността...

2007-03-21T15:43:00.000+02:00

.....................................................................................................

Истината си остава най-правдоподобното твърдение.
Питат ме – добре, де, защо “алхимик”?

И какво разбираш под това?
Алхимията е нещо повече от учение, повече от религия.
Тя е разбиране, дълбок и всеобхватен усет за хармонията в света.
Ако приемем, че е религия, то тогава е най-миролоюбивата религия на света.

По-толерантна и от будизма.
В името на боговете са загинали милиони.

И продължават да загиват...
Религиите са в дълг към хората.
В името на алхимията не са били принасяни жертви.

Венеция е алхимичен съюз между четирите начала.

Невероятно, но сигурно неслучайно е, че в цялата й история има толкова много пожари.

Постигната е най-простата и естествена форма. Форма аморфа.

Простотата като хармония, извън контекста на градското.

Най-вероятните неща не се случват всеки път. И тук – не.
Тук е областта на невероятното.

Зародил се е организъм.

Островите като тъкан.
Каналите като капиляри.
Метафизика на егото на Серенисима.
Съвместимост, свита в ъгъла на подозрението си.

С нещо винаги разхвърляно и недосглобено в нея.
Има и нещо пасторално. От старо време.
Тук не си сам. Каналът, водата, странната къща ти предлагат компанията си.
И още един. По-недоверчив и от самия, теб.
Едно врабче.
Бухнало като подозрение към света.
Идва и клъвва от чипса на масата.

С вид да знае, че го дават ей-така. Покрай коктейла.
Котка минава почти през краката ти, гледайки настойчиво и без страх.

Няма бездомни кучета.
Бездомни туристи, обаче има. Млади, млади, млади...
Радват се на хуманност - имат право да спят на стълбите пред гарата.
И спят там. Край Канал Гранде.
Покрай дворците с мраморни фасади и невиждани другаде алхимични сензори.

Арт деко изпреварило със стотици години епохата си.
Венециански изобретения са многокрилните прозорци, стъклено-златните мозайки, щорите...
Рептилиите и амфибиите по стените.
В барелефи или изваяни от влагата и времето...
Поезия на ежедневието.
Безвъзвратно отминали рицари.
Незначещи тела на животни - риби, птици и най-вече крилати лъвове сред обезоръжаващата безпомощност на драконите.
И гларуси, които гледат с тихата ненавист на плебеи към елитарността на познанието.
Туристът яде, пие и се вози на гондола сред сирени и тритони,
без да съзнава, че е вече част от алхимията.

Болестта е прилепчива!

2007-02-19T14:02:00.000+02:00

"Il Carnevale di Venezia, se non il più grandioso,

è sicuramente il più conosciuto per il fascino che

esercita e il mistero che continua a possedere

anche adesso che sono trascorsi 900 anni

dal primo documento che fa riferimento

a questa famosissima festa. "

venice 2007

2007-02-19T13:58:00.000+02:00

venice 2007

2007-02-19T13:33:00.000+02:00

venice 2007

2007-02-19T13:21:00.000+02:00

venice 2007

2007-02-19T13:19:00.000+02:00

2007-02-19T13:16:00.000+02:00

masks

2007-02-19T13:13:00.000+02:00

masks

2007-02-19T13:09:00.000+02:00

Carnevale 2007, Piazzale San Marco

2007-02-19T13:05:00.000+02:00

diagilev

2007-02-13T11:19:00.000+02:00

s.michele cimitere

2007-02-13T11:18:00.000+02:00

another nikolai

2007-02-13T11:16:00.000+02:00

cimitere

2007-02-13T11:14:00.000+02:00

s. michele

2007-02-13T11:12:00.000+02:00